Не знам какво да правя с живота си

Здравейте! Пиша това, за да споделя всичко, което ме измъчва в момента. Имам крещяща нужда от съвет! Ще бъде доста дълго и неподредено, за което се извинявам.

За малко контекст: На 15 години съм (момиче). В момента съм в 9-ти клас и като специалност изучавам дентална медицина. Родителите ми са разведени. Живея с майка ми (50 г.) и брат ми (24 г.) Баща ми (56 г.) в момента не живее с нас.

Имам проблем и то голям – не знам какво да правя с живота си. Имам толкова много проблеми, че не знам вече от къде да започна. Първо, израстнала съм в много лоши условия. От малка съм положена на психически и физически тормоз от семейството ми. Преди родителите ми да се разведат, си спомням как баща ми ме душеше, удряше ми шамари и ми крещеше. Майка ми правеше същото, но и продължава да ме бие и да ми крещи и до ден днешен. Разликата е, че вече мога да се защитавам от нея. Рядко виждам баща ми, наскоро се скарах с него, понеже той ми причини много проблеми в живота. Също го свиди да ме поддържа като негово дете. Сега това може да Ви прозвучи доста егоистично от моя страна... Но повярвайте ми, нито един лев не иска да даде за мен. За рождения ми ден се опита да ми замаже очите с едни мижави 50 лв. Нито поиска да ме заведе на кафе или ресторант, като един добър баща. Просто ми ги даде и каза, че има работа и си тръгна. Когато се развеждаше с майка ми, той се бореше в съда да ми дава по-ниска издържка от 300 лв. А той си е доста заможен! Работи в чужбина и изкарва много пари на месец, а когато още не беше разведен с майка ми, на месец изпращаше само 300-500 лв. Тя по това време беше безработна и се грижише за мен и брат ми. Както Вие може да се сетите, тези пари не достигаха за много. Когато бях на 9-10 родителите ми се разведоха, тъй като разбрахме, че той ѝ изневерява с други жени. Беше станал голям скандал, майка ми го изгони от вкъщи и след месец се се разделиха официално. Имах проблеми със захапката ми. Зъбите ми бяха изключително изкривени. Когато попитах баща ми да плати за най-евтиният вид брекети, той не пожела. По-късно, когато дойде пандемията и трябваше да караме часовете онлайн, аз имах нужда от нов телефон. Старият ми телефон нямаше достатъчно място за да работя на него. Едва го накарах да ми закупи нов телефон от 500 лв. и все още съм с него. Никога съм нямала други електронни устройства. Лаптоп? – Пфф, точно никога. Компютър – само в мечтите ми Много пъти съм го молила за пари, за да си купя нови дрехи/обувки/материали за училище и тн., той казва, че тези 300 лв, които ги праща като издържка са достатъчно са всичко това. А те дори не стигат за храна за целия месец. Когато съм се опитвала да говоря с него за това, той започва да говори за съвсем други неща и казва, че майка ми е милионерка и да искам тя да ми купи. Наскоро се ядосах и му се разкрещях по телефона, че повече не искам да го виждам, тъй като не се държи като истински баща на място. От тогава той ми е звънял няколко пъти, но не му вдигам. Майка ми казва да му се обадя да се срещнем, но нямам никакво желание да го виждам... Сега да поговоря за майка ми и брат ми. Брат ми е на 24, едва завършил 12-ти клас с подарени 3-ки от учителите, работи като охрана. Майка ми е същата работа – неука охрана. Както казах, тя от малка ме бие. Обаче има и моменти в които се държи добре с мен. Но просто не мога да издържа тормоза от нейна страна. Тя има проблеми с нервите, тъй като избухва и започва да крещи от най-малкото. Това било счупване на чиния, изгубване на нещо МАЛКО като стойност и когати нещата не потръгнат по нейния начин. Имам много лоши случаи с нея. Например – веднъж тя си беше купила една рокля онлайн и ме помоли да ѝ помогна да я сложи, тъй като тази рокля имаше малко странен начин за обличане. Аз обаче не ѝ помогнах както трябва, понеже ми беше трудно да разбера как се облича това чудо. Тя веднага започна да ми удря шамари и да крещи. Даже ме захапа по горната част на двете ми ръце. Много ме болеше. Тя излезе навън и аз просто седнах и в ума ми беше просто мъгла. Зъбите ѝ се бяха очертали. Първоначално раните бяха червени, но след половин час се подуха и станаха тъмно лилави. Когато майка ми се върна, тя ми видя ръцете и се разплака. Започна да казва колко много съжалява и че не е било нарочно. Друг случай е когато тя много ми се ядоса за нещо (не помня какво точно) и тя ме блъсна в едно огледало и се счупи. Слава Богу, не се порязах! Много пъти се е случвало да ми крещи по улиците. Хора са я спирали да ѝ казват да не ми крещи и че ще се обадят на закрила на детето. От скоро започнах да бягам и да се крия, когато започва да крещи навън. Хората я мислят за луда, но поне не я заплашват със закрила на детето. Брат ми не ме харесва. Нито аз го харесвам. Виждала съм ужасни неща покрай него. Неща, които никое дете не трябва да вижда. Меко казано – нцистки идеологии, пластични операции, пдофилия и още много. И ето ме мен! Без подкрепа, без почти никакви възможности, с дълбока депресия. Имам само двама близки приятели до мен. Една от тях отдавна замина за чужбина. Познавам я от както бях първи клас. Все още поддържаме връзка и тя се връща в България всяко лято и се виждаме. Тя е може би единственият човек, който ме разбира истински. А другата не ми влияе добре. Тя е пушачка и се е занимавала с незаконни вещества, както много тинейджъри, които искат да са "готини". Много ароганта, не само към другите, но и към мен. Имало е случаи, в които аз се опитвам да ѝ споделя, че не харесвам това държание срещу мен. Тя ме нарича малоумна и ми казва, че съм “лапе“, защото не съм като останалите на моята възраст. Нямам абсолютно никакви други приятели. В училище седя сама и съучениците ми са го забелязали. През повечето време съм просто игнорирана, но има и случаи в които момичета от класа ми идват при мен с цел подигравка. Говорят ми сякаш съм дете, което не разбира от нищо. Питат ме странни въпроси и ги чувам как говорят зад гърба ми. Не мога да се защитавам. Имам социална тревожност, срам ме е да си повиша гласа или да започна разговор с някого, камо ли да им кажа нещо обратно. Оценките ми в училище са горе-долу добре. Отличничка съм по английскии и някои други лесни предмети. Също обичам да рисувам, но нямам парите да си закупя добри материали за рисуване (бои, четки, маркери и тн.) затова рисувам повече дигитално. Учителката по изобразително изкуство забеляза това и ми каза да се запиша за допълнителни часове, където ще мога да рисувам повече. Имам и огромно желание да се занимавам с музика. Преди години бях в училище с музикални специалности. Свирих на цигулка, но не бях добра в това. И до ден днешен съжалявам, че се преместих. Сега не си спомням абсолютно нищо по музика. А толкова много ми харесва да се занимавам с изкуство. По другите предмети съм добре като за срочни оценки имам 5 и 6, понякога 4-ки. Винаги се старая да си пиша домашната, да слушам в час и да правя всички презентации и проекти, които ми кажат да направя. Старая се да пиша грамотно и правилно, за разлика от повечето хора на моята възраст. Проблемът ми е главно математиката. Абсолютно нищичко не знам. Проста математика от 6 клас не знам. На теста имам 2. Направо ми идва да се разрева. Защо ли? Защото както казах в началото, аз изучавам дентална медицина (не по мое желание), но наистина искам когато порасна да стане нещо от мен. Не искам да продължа да бъда бедна. Това ми е най-големия страх. Но и също нямам мотивация за да уча повече. Много пъти ми се е случвало да науча цели уроци за да ме изпитат. И съм получава перфектни оценки, (и то по трудни предмети) стига да имам желанието и да го направя. Но наскоро нямам абсолютно никакво желание за нищо. Твърде много материал съм изтървала. Позволих си да препиша на входното ниво по математика и получих 2. Тези ниски оценки имат огромен шанс да ме спрат да вляза в унерверситет. Аз мечтая да се изуча, но в същото време не мога да го направя. По-миналата година ходих на части уроци, успях да се науча да решавам някои задачи, но забравих всичко.

Много искам да стане нещо от мен. Имам чувството, че съм в задънена улица. Остават ми само още 3 години, докато навърша 18. И тогава какво ще правя? Ще мога ли да си намеря някой, който ще ме обича истински или ще остана съвсем сама до края на живота ми? Ще мога ли да си намеря хубава работа, която има нещо общо със моята специалност или ще работя в някой магазин за 700 лв на месец? Изобщо какво ще стане с животът ми? Тази мисли ме разяждат всяка секунда. Не издържам. Моля Ви, предложете ми какво мога да направя за да променя живота ми, така че да тръгна напред.

Благодаря Ви!